Продължение…

 

                Ключов, разбира се, се оказва самоконтролът. Той е чудесен инструмент, който обаче често пъти ни се изплъзва. Затова тук бих намесила и навика. Създайте нови навици за ума си и по този начин ще си набавите и нужния самоконтрол без излишни затруднения, а от само себе си, с лекота.

                Няма да ви лъжа, че това е изключително трудно без подкрепата на професионалист. Малцина са тези, които успяват сами да дресират мислите си и да достигнат високо ниво на самоосъзнатост. А дори и те много често изпадат отново по трасето, защото просто така сме устроени хората. И започвам да си мисля, че това съвсем не е случайно. В природата ни е заложено да търсим близост и подкрепа, да споделяме и да учим един от друг, а често го забравяме в преследване на велики дела. Следователно, какво ви е нужно, за да преборите синдрома на самозванеца:

  1. Информирайте се и опитайте да дефинирате личния си казус.
  2. Потърсете помощ и подкрепа за решението му.
  3. Споделете откровено.
  4. Зарадвайте се, че сте стигнали там, където сте!

Толкова е просто. Моят съвет е да отделите максимално много време и ресурс, за да празнувате всяка малка победа по пътя. Така ще повишите самооценката си и ще добиете увереност в собствените си сили, а това определено е силно оръжие, пред което синдромът на самозванеца е беззащитен.

За да промениш навик е нужно да насочиш фокуса си в качествено нова посока. Казано на прост език, когато се фокусираш в черното, в негативното, в това, което може да се обърка – ти започваш да виждаш само него, а тогава започваш и да го привличаш. „Ние сме нашите мисли“ не е просто красива фраза. Това буквално е основата на живота. Затова е нужно да преработим старите механизми, които блокират увереността и положителния фокус с нея, да запазим устойчивост на новите подходи и вече ще разполагаме и с нужния нов навик.

Другото много важно е да преодолеем перфекционизма, да знаем силните и слабите си страни и да не се плашим от тях. Никой не е роден научен, никой не може всичко, но спомняте ли си, когато бяхте едва прохождащи деца, откриващи света?! Ако тогава се бяхте тревожили толкова, дали щяхте да си стъпите на краката, да проговорите, да запеете?! Едва ли. Защо тогава е нужно да се самосаботирате сега? Та вие вече разполагате с правилните механизми за развитие. Просто се отпуснете и си ги припомнете.

Нищо не е нужно на всяка цена, а успехът, за който мечтаете, може да се окаже просто в сутрешното кафе, изпито с благодарност и усмивка в компанията на любим човек.

Синдромът на самозванеца не е нищо повече от заучен модел на мислене и комуникация със самия себе си. Като всеки друг такъв той се нуждае единствено от осъзнаване, нова посока и постоянство. Научи се да приемаш комплиментите, празнувай успехите и бъди благодарен, а ако смяташ, че това не ти е достатъчно, ще се радвам да запишеш час за първа безплатна консултация с мен и заедно ще намерим пътя още по-лесно и бързо. Понякога дори един разговор е напълно достатъчен, за да те измъкне от коловоза и да те зареди с енергия за нови предизвикателства и лично развитие.