Кажете ми кое е последното нещо, което направихте за себе си? Не какво сте си купили, а какво направихте, за да инвестирате в личното си развитие? Курс по фотография, тръгнахте на йога най-накрая, прочетохте 3 книги за един месец? Сещате ли се?

Всички полагаме грижи за себе си ежедневно. Някои повече, други – по-малко, но дали всички полагаме старание и усилия, за да се развиваме непрестанно като личности? Това е процес, който изисква много търпение и немалко работа. За да се движим в тази посока е нужно първо да си отговорим на въпроса кой съм аз и какво искам. Ако нямаме ясен отговор, то и личностното ни развитие не би могло да се случва пълноценно, защото ще представлява по-скоро лутане и залитане по чужди интереси и нужди.

В най-известната книга на индуизма „Бхагавад гита“ се казва следното: „По-добре следвай лошо своята дхарма (съдба, път), отколкото съвършено чуждата“. Съвършено вярно. Следователно, за да се развиваш по най-добрия възможен начин и да достигнеш връхната точка на своя потенциал, първото и задължително условие е да познаеш себе си и собствените си нужди.

От практиката си на лайфкоуч мога да ви кажа, че това е най-често и най-масово срещаният проблем – хората живеят без да си дават сметка, че го правят предимно за другите, подвластни на чуждите стремежи и очаквания. Ето защо, когато започвам работа с вас, първо прекарвам нужното време в опознаване и разбиране, за да можем след това, заедно, да дефинираме ясно целите и посоката на личностното ви развитие.

Когато не знаеш кой си, няма как и да знаеш накъде отиваш, а тогава и шансът да се загубиш и отклониш от пътя – ще бъде много по-голям. Питате ли се често „Къде сбърках? Защо на мен“? Мислите ли си, че само на вас не ви се случва желаното и всичко върви трудно и бавно? Ако е така, то най-вероятната причина е липсата на правилен фокус и непознаването на собствената ви личност с нейните съкровени желания.

Ако например искаш да напишеш книга и си роден да бъдеш писател, но родителите ти са те накарали да учиш икономика, защото е по-перспективно, а ти не искаш да ги разочароваш, то тогава ще успееш ли някога да постигнеш истинско щастие, успех и радост от живота? Може би, но в повечето случаи – едва ли.

Личностното ни развитие винаги преинава през призмата на себепознанието, упоритата работа и непрестанното движение напред. С малки крачки и усърдие всеки ден човек може да постигне чудеса, но всяко занимание би било безплодно, ако не го усещаме истински наше и не го вършим с радост и чувство на благодарност към света и към неограничените възможности на битието. Неограничени наистина, защото всяка пречка или граница поставяш сам поради страх, съмнение или липса на вяра. Това са и основните причини, които обикновено възпират личностното ни развитие.

„Винаги съм мечтала да се запиша на модерни танци, но вече съм на възраст и ме е срам“, „Искам да науча френски, но казват, че е много труден, а на мен езиците не ми вървят“, „Искам тази мениджърска позиция, но другите са по-умни и по-успешни от мен“ – колко пъти сте чували или по-лошото, сами сте изричали подобни самосаботиращи ви фрази?! Не е нужно да ми отговаряте. Просто се замислете и спрете да губите ценното време и прекрасните възможности, които Вселената ви дава.