Вървейки по стръмен път на всеки се е случвало да си зададе въпроса, защото предприех тази крачка? Не можеше ли да си спестя всички тези трудности? Като човешки същества сме в способност да променим всяко свое действие чрез мисълта и отношението си към него.

По този начин хода на събитията ще поеме в друга посока. Но разбира се има и моменти, когато поради една или друга причина на човек не винаги му е толкова лесно да прекрати със създадени вече връзки и поети отговорности. Понякога му е нужно повече време, за да установи новите условия, при които той да се почувства добре.

От философска гледна точка не бива да се съжалява за нищо, защото всяко нещо е урок. Всяка среща с човек, всяко събитие и изпитано чувство са от полза за менталната, емоционална и духовна себереализация. Хората са свързани в общество и във взаимоотношенията си служат един на друг като огледало. Чрез общуването те могат да открият както личните си слабости, така и силните си страни. Това е най-мощният регулатор за вътрешно балансиране и стимул за развитие и израстване на личността.

От изключителна важност е човек да бъде сетивен и да не се затваря в себе си, когато среща трудност по пътя. Най-добре е да оцени ситуацията, каквато е, но да бъде отворен към възможностите и да не гледа към пропастта.

Когато се чувства наранен или изпитва разочарование, обикновено човек поставя граница между себе си и света. Това действие го капсулира и не му позволява да оцени правдиво ситуацията и най-вече да извлече ценното от нея. В подобно състояние способността за взимане на зрели решения се губи и поради самосъжаление чувството на нестабилност нараства. Да, от перспектива на времето трудностите ни превръщат в по-силни и в по-устойчиви хора, които успешно ще могат да се справят с множество възникнали конфликтни ситуации.

Страданието калява, това е факт. И въпреки че тези преживявания служат за урок, възможността това да се случи по безболезнен начин винаги съществува. Тя прилича на семе, засято в почвата, което трябва да се полива, за да израсте. Цялата световна мъдрост произлиза от семенцата, които на вид са малки, но с грижа и любов се превръщат в големи дървета, които след време ще дадат своя плод.