ОТКЪДЕ ПРОИЗЛИЗАТ ВСЕЛЕНСКИТЕ ЗАКОНИ

Вселенските закони, както човечеството ги нарича имат както земен, така и божествен произход. Те произтичат като резултат от мисъл и действие и влияят пряко на хората, които са обвързани с тематичната им обособеност. Всеки закон е тясно профилиран, но същевременно с това има отношение към цялото, защото света, в който живеем е симбиотичен. Всичко е свързано и дори понякога да искаме да отделим нещо, което не ни харесва, не можем да го направим.

Можем единствено да го трансформираме и едва тогава то ще се прояви като нова реалност. Ще придобие друг материален образ, с който ние ще бъдем в синхрон. Според човешката парадигма всяко умозаключение може да се превърне в закон. Тривиалният ум има нужда постоянно да разделя и категоризира, за да може по-лесно да разбира и да си обяснява заобикалящата го среда. На определено ниво това са добри способи, чрез които човек започва да изгражда представа за индивидуалността си и да я изследва. По този начин той формира образ в обществото, което от своя страна му служи като огледало и е пряко отражение на неговата същност. В един начален етап правилата са добра опорна точка, която помага на човек да прави малки и последователни крачки към разкриване на ВСЕЛЕНСКИТЕ ТАЙНИ.

Закони като ЗАКОНА НА БЛАГОДАРНОСТТА, ЗАКОНА ЗА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ И ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО са едни от първите в списъка, от които хората се чувстват привлечени. Изучавайки закономерностите в общуването със себе си и външния свят, постепенно човек започва да изгражда връзки с природните сили, които формират неговата изначална същност. И тук се ражда въпросът, защо е нужно човек да се свързва с изконната си същност, щом по природа е сътворен като съвършена единица?

Отговорът е, за да си припомни кой е в действителност. Това са сложни взаимодействия, за чиито обяснения е нужно човек да погледне отвъд, да развие вътрешна сетивност и да последва шепота на сърцето. Търсенето на отговори се превръща в начин на съществуване. Усещането, че животът не започва и не свършва тук се засилва и този импулс отвежда търсача до екзистенциалните въпроси, ОТКЪДЕ ИДВАМЕ? и ЗАЩО СМЕ ТУК? В отклик на това се явява ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА, обособяващ причинно-следствените връзки и тяхното отработване.
Пътя на себепознание е дълъг и интересен процес. Той може да се мултиплицира до безкрайност посредством различни механизми. Чрез тях могат да се реализират безбройни проявления, но идва момент, в който съзнанието открива, че съществува механизъм, на който всичко се подчинява и това е ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА. Върховният вселенски закон, който обединява всичко в центъра си. Там, откъдето всичко произлиза, там където всичко се ражда и там, където всичко съществува.

 

С благодарност, Краси

Споделете статията за да достигне до повече хора, които имат нужда точно от това в този момент. Има моменти, в които една дума или изречение променя живота ти.