Синдром на самозванеца – съмняваш ли се в себе си?
Синдром на самозванеца – съмняваш ли се в себе си?
Може да сте чували за синдрома на самозванеца, а може и да не сте, но ще се изненадате, като разберете колко от нас страдат именно от този интересен психологически феномен. Най-общо казано, това е синдромът на мислещите и самокритични хора. Характеризира се с постоянно съмнение в собствените възможности и в усещането, че всичко, което си постигнал не ти се полага, а е по-скоро плод на измама или късмет. От него страдат еднакво често и двата пола, но някои изследвания показват, че най-разпространен е сред успелите жени.
Да бъдеш взискателен и самокритичен може да е полезно и добро, но в прекалена степен създава травматично тревожно усещане и ниска самооценка. Ето защо, синдромът на самозванеца може да бъде изключително вреден за вас и вашите постижения.
Част от симптомите, които са характерни за него, са следните:
- Съмнение, че не можете да удовлетворите чуждите очаквания и живеете предимно на принципа „какво ще си помислят другите за мен“;
- Страх от впускане в нови активности, за да се избегне евентуален провал;
- Чувство за недостатъчност и непрекъснато напрежение;
- Омаловажаване на собствените достижения и подценяване на личните качества и умения.
Това са само малка, но основна част от признаците, които ви поставят в групата на „самозванците“. Ще оставя медицинските специалисти да говорят повече за цялостната картина на синдрома, а аз ще се опитам да ви обясня защо е толкова важно да преборите сянката на съмнението и вътрешната неувереност.
Никой не е перфектен. Всеки от нас има силни и слаби страни. Един е добър в спорта, друг – в шаха. Не е нужно всички да сме еднакви и е хубаво да осъзнаем, че потребностите и възможностите ни също се различават. Затова състезанието е напълно излишно. Съществува един друг елемент, характерен за синдрома на самозванеца обаче, който е изключително проблемен и блокира цялостното ви развитие. Негативното мислене, негативната нагласа към самия себе си.
Ако четете този текст, то вече ме познавате поне отчасти и знаете колко важни и ключови в моята практика са темите за позитивната нагласа, вярата, високата самооценка, правилната среда и чувството за благодарност. Всички те са взаимосвързани и водят до качествена промяна във всяка една житейска сфера.
Позитивната нагласа е малко преекспонирана тема в световен мащаб през последното десетилетие, но фактите не могат и не бива да бъдат отричани. Без хубави и светли мисли, без радост и удоволствие от живота, прогресът и щастието са напълно невъзможни.
Вярата, че утрешният ден ще донесе още и още красиви и смислени дни, е движеща сила за човечеството от най-древни времена.
Правилната оценка на собствените качества и увереността, че можем и заслужаваме, обичайно оформят профила на успешната личност, която гради на първо място своя свят, а после създава и предразполагаща среда за другите.
Когато всичко изброено е в синхрон, ние няма как да останем равнодушни към даровете на Вселената. Тогава наш дълг е да отдадем своята благодарност и да я предадем нататък.
Така се получава изключителната формула за баланс и цялост между човек и природа, а усещането, което носи тя, приятели, е враг номер едно на синдрома на самозванеца и съмненията, произтичащи от него.
Следва продължение…
