Не съществува човек, който да не е чувал или произнасял думата БЛАГОДАРЯ. Но колко от нас се свързват с чувството на благодарност истински? Защо се оказва понякога толкова трудно да бъдем благодарни за нещата, които съпътстват живота ни? И защо има толкова въпроси, които си задаваме по отношение на Благодарността?

На първо място Благодарността е една идея, която човек или възприема или не. В зародиша на човешкия принцип нейната функционалност е почти нулева, защото консуматорският модел е налице. Човек е настроен повече да получава, отколкото да дава и това потвърждава егоистичната му природа. Чувството на Благодарност започва да се заражда на етапа, в който емоционалността е провокирана и то от гледна точка на изпитано страдание. Наранената душевност е изпитание за всеки, но е и същевременно голям катализатор за това човек да се в гледа по-надълбоко в себе си.

Смисълът започва да се видоизменя и постепенно човек открива, че не е самостоятелна единица, а е част от нещо много по-голямо, на което до този момент не е обръщал внимание поради личния си центризъм. Започва да оценява труда, старанието и помощта на ближния си на друго ниво и в ответ на полученото да бъде благодарен за щастливите събития в живота си. По този начин човек прави първите си стъпки в посока на това да иска да бъде благодарен и да се ползва ежедневно от благата на Благодарността. Тази емоционална нагласа дава изключително силен тласък в посока на чисто метална реализация на желанията.

Но за да бъде резултатът траен е нужно постоянство, страст и вяра, убеденост и увереност в личните си намерения. Колко често хората се отказват, когато срещнат препятствие или нещо забуксува? Колко бързо се отказват, когато желанието им не се реализира за три дни? Това е крайъгълният камък, който определя как ще продължим – с осъзнато намерение напред към целта или потънали в разочарование. Всеки има избор и се движи със собствено темо и според личните си убеждения. Мисълта материализира и това е факт. Ние сме тези, които ѝ задаваме посока. Дори и начинът се избира от нас самите.

Дали това ще бъде пътят на Благодарността, с който ще се слеем или ще изберем пътеката на недоволството и упорството. Когато разбирането за взаимосвързаност нарастне, човек започва да осъзнава, че емоциите и мисълта са в една обща система на взаимодействие. Каквото излъчваш, това се връща при теб. Животът на всеки е отражение на собствената му стойност и ако човек излъчва благодарност за нещата, които има, то в ответ ще получи още неща, за които да бъде благодарен.

Тайната е в Благодарността, чрез нея се реализира чудото ЖИВОТ, чрез нея всяко нещо се превръща във ВЪЗМОЖНО.

С благодарност, Краси

Споделете статията за да достигне до повече хора, които имат нужда точно от това в този момент. Има моменти, в които една дума или изречение променя живота ти.